Неофит Рилски (Никола Бенин) е български монах, учител и художник. Една от водещите фигури в българското просветно движение през първата половина на 19 век, той е определян от известния българист Константин Иречек като „патриарх на българските учители и книжовници“.

Биография

Детски и юношески години

Обикновено се приема, че Неофит Рилски е роден през 1793 година в Банско, но според други сведения това става през 1790 година в Гулийна баня, Разложко. Светското му име е Никола Поппетров Бенин. Баща му, поп Петър Бенин, е от рода Бениновци и първият учител в Банско, а майка му Екатерина е от род на заможни разложки търговци на памук. Никола получава началното си образование в килийното училище на баща си.

Още от малък Никола Бенин завързва особено тясно приятелство с едно от момчетата в Банско, Димитър Молеров, чийто баща е зографа Тома Вишанов Молера, създател на Банската живописна школа. Налага се обаче, Димитър да замине за Рилския манастир, и там да се учи за иконописец. Никола не може да се раздели с приятеля си и против волята на баща си бяга от вкъщи и заедно с Димитър отива в манастира. Въпреки това, скоро иконописването омръзва на Никола и той става послушник при проигумена Йеротей, който го покалугерва през 1811 година и му дава монашеското име Неофит. След като приема монашеството, Неофит е изпратен да продължи образованието си в Мелник, където се учи при един погърчен влах от 1822 до 1826 година и става добър елинист, а след това учи и във Велес.

Учителска дейност

През 1827 година Неофит започва да преподава в Самоков, където известно време е секретар на епископ Игнатий. След Одринския мир от 1829 година епископът е убит и Неофит се връща в Рилския манастир. Там той работи като учител до 1833 година, когато част от манастира изгаря. Тогава той е пратен при патриарха, заедно с няколко други братя, за да издейства разрешение за възстановяването на църквата, както и за събиране на помощи за това. Мисията се увенчава с успех, ако се съди по султанският ферман от 10 ноември 1833 година.

Още същата година Неофит става духовник при метоха в Казанлък. Там среща търновския митрополит, който по искане на Васил Априлов го изпраща в Букурещ, за да изучи алилодидактическата метода в тамошното гръцко училище. Той му възлага и трудната задача да съчини учебници за проектираното от Априлов взаимно училище в Габрово. През 1834 година Неофит се връща в България и на 2 януари 1835 година първото габровско взаимно училище отваря своите врати.

Неофит преподава известно време в Габрово, като същевременно прави първия успешен превод на Новия Завет на новобългарски език. Тъй като не се разбира добре с учителите и учениците, той напуска и става учител в Копривщица. През 1836 година създава първия български глобус.

През този период Неофит Рилски издава множество учебници и учебни пособия, намерили широко приложение в просветната дейност в страната: „Взаимоучителни таблици“ (1835), „Буквар, извлечен от взаимоучителните таблици“ (1835), „Свещенний краткий катехизис“ (1835), „Кратко и ясное изложение“ (1835), „Болгарска граматика“ (1835), „Краснописание“ (1837).

След две години учителстване в Копривщица Неофит се прибира в манастира и продължава книжовната си дейност. Получава покана да преподава славянски езици в богословското училище на Халки и преподава там от 1848 до 1852 година, след което се връща в Рилския манастир, поради върлуващата в училището холера. През 1851 г. излиза неговата „Аритметика“, а година по-късно – „Христоматия славянского язика“. От 1852 година до края на живота си се посвещава на книжовна дейност в Рилската обител.

Последни години

Надгробната плоча на Неофит Рилски до църквата на Рилския манастир

През 1858 година идва предложение от търновци до Неофит да стане ректор на проектираната от тях семинария, но след като преценява силите си, той отказва. От 1860 до 1864 година служи като игумен на Рилския манастир. През 1875 година е издаден неговият „Словар на българския език, изтълкуван от църковно-славянски и гръцки език“, а през 1879 година – „Описание болгарскаго священнаго монастира Рилскаго“.

Неофит Рилски умира на 4 януари 1881 година в Рилския манастир.